Tuesday, February 9, 2016

Making Plans // Кроене на планове

gg 1

Hello dears,
I hope you are having a wonderful weekend. I myself am sleepless from excitement what surprise to do and for which of my closed ones. Valentine’s Day is not just for lovers. It is for everyone you feel close.  Therefore, I think I am going to make few groups of friends happy  but I am still in process of deciding who and how exactly… A cup of hot coco helps a lot in the creative process . What have you been up to?

gg 3

Здравейте мили мои,
Надявам се, да имате прекрасен уикенд. Аз самата направо трудно намирам сън от вълнение каква изненада да направя и за кои от моите любими същества. Денят на Свети Валентин не е само за влюбените, но и за всичко които обичаме и чувстваме близки. Ето затова планирам, да направя няколко групи от приятели щастливи. Трябва само да реша кои и с какво…  Чаша горещ шоколад помага много в творческия порцес. А вие какво сте намислили?
 gg 2

initially posted on: theartvoyager.wordpress.com

Sunday, January 24, 2016

Meet the Talent: Dayana Kazakova // Запознайте се с таланта: Даяна Казакова

Carried by the wings of desire and inspiration between Bulgaria and Italy, Dayana Kazakova is one young, very friendly and warmhearted author, who I encountered this summer through the article about Le Petit Salon and we've shared mutual admiration for each other's work since then.
Dayana impressed me with her delicate and feminine collection of jewelry BLUE AND BLUE. There lead the colors of the Adriatic flora. After that come the beautiful forms, the texture of the leather, suede, pumice and corals. Overall the mood is relaxing, compellingly mellow and dreamy. One really wishes to dive into the deep blue hues and tranquility of her palette.
Her other collection BEND SPACE is from totally different materials. She uses synthetic mesh, which she discovered during one of the trips to her favorite Italy. The way Dayana approaches this material is very exploratory. She is innovative and brave - tries to make the mesh unobtrusive, casual, to extract the maximum from it. Twisting, turning, opening them like flower stamen, heats them until they start to look like life organisms. She is seeking the optimum, wants variety and achieves it. Dayana shares, that a great inspiration for her are the girls who would wear her jewelry. In the creative process she tries to imagine what kind of women would appreciate and choose them as an accent for their outfit.  I completely understand her. Vision  impresses greatly but human interaction even indirect and the connection between author and collector is very inspirational for the artist from the very beginning.

 The article was originally published at theartvoyager.wordpress.com

Носена от криле на желанието и вдъхновението между България и Италия, Даяна Казакова е една млада, лъчезарна и много отзивчива авторка, с която се открихме взаимно това лято покрай статията за Le Petit Salon и оттогава много си допаднахме.
Даяна ме впечатли със своята романтична и женствена колекция от кожа "BLUE or BLUE". В нея водещи са цветовете на Адриатическата флора. След тях идват красивите форми, текстурата на кожата, велура, пемзата и коралите. Като цяло натроението е много завладяващо лежерно и замечтано. Наистина ти се иска да потънеш в дълбоката синева и спокойствието на палитрата ѝ.
Другата ѝ колекция "BEND SPACE" е от коренно различни материали. Това са синтетични мрежички, които е открила при едно от пътуванията си из любимата Италия. Начинът по който Даяна подхожда към този материал е много изследователски. Тя е изобретателна и смела - опитва се да направи мрежата неангажираща, ненатрапчива и да извлече максимума от нея. Опъва, извива, разтваря ги като тичинки, нагорещява до степен в която стават живи организми. Търси оптималното, иска разнообразие и го постига.
Даяна споделя, че голям стимул за нея са момичетата които ще носят бижутата ѝ. В хода на работа се опитва да си представи какви жени биха ги оценили и избрали като акцент за своя тоалет. Аз напълно я разбирам. Визията силно впечатлява, но  общуването дори коствено и връзката между автор и притежател са също много вдъхновяващи още в периода на създаване.

Статията бе оригинално публикувана в theartvoyager.wordpress.com

Images: Dayana Kazakova

Friday, August 14, 2015

From Sir, With Love // От учителя, с любов

When I started this blog it was a frivolous impulse and I’ve tried to keep it light and carefree. For a long time I have been avoiding pointing the attention towards what I do or who I am. Today I, Lina Grigorova, a college professor in the Capital of the Blues, want to expose you to the sandstorm that is my professional life. The occasion is an inspirational summer homework list assigned by Cesare Catà, a teacher in a small town, by the Adriatic Sea in Central Italy, which is currently going viral.
I am not going to flatter Cesare but merely thank him for reminding those of us, who have forgotten that to be a teacher is not  a an occupation- it is a calling, a state of mind and most of all, a joy. It is not easy to practice that profession in America, with all the corporate politics involved, which often overshadow and pervert the educational process. There are tendencies of spoiling and dumbing down our students, strategies to give out study guides so they don’t have to read the whole text in the books or even publish lectures online so they don’t need to take notes and completely ignoring the role of language as a main tool of expression, in general requiring less to know and giving out way too little to read. Isn’t that horrible?! Worst of all it creates a community of constantly disgruntled “customers” with a very strong sense of entitlement. That is so dangerous! There are a lot of colleagues who follow that trend, which makes me very lonely. For me, an European, a spontaneous and emotional person from a warmhearted nation, that and other daily encounters remind me constantly that I am an alien (not an immigrant, but a creature from out of space), a Martian.  Even though I feel like I am the one on Mars.
I have to honestly admit there are times when I can't hold it any longer- I pack my things  and leave to Europe, stay with friends, blow off some steam, recharge and when the storm of my discontent calms down, I always come back because I know I have a job to do. Everyone has a reason to rebel against the system, for there is no perfect one. The point is what do we really do about it? Have you seen Sidney Poitier in To Sir With Love? If Not, I strongly recommend you to do so, If Yes, please watch it again! Our students are wonderful each in an unique way, but the beauty of kindness, the thirst for knowledge and the strive to out-jump oneself need to be inspired and fostered by us. What Cesare did is: he let people like me know we are not alone in that mission. There are other lights in the night, we just have to look harder and we will see them nearby or on the other side of the lake, or even across the ocean. What we can do is make our inner flame glow stronger, so we can let the others know we are here, even to connect so we can shine brighter and light the way for the young ones to go on and eventually fulfill their destiny to surpass us.
In my life so far I have spent a lot of time and dedicated my best years in service of others, constantly reminded from my closest ones about my obligations, according to them. Even though a lot of that shaped my personality, naturally as every human, I mourn for the missed opportunities, misplaced endeavors, lost years and redundant emotions. There is one thing, however, I do not regret and that is my time spent in service of the next generation. That is something that has definitely enriched me.
I have reached out to Cesare recently, because I was intrigued by the person who wrote those words. I am sure there is more where that came from and to my surprise and delight he responded quite promptly. Now I can proudly call him my virtual friend and can’t wait to work on a new project together, maybe even meet him in person one day. In the meantime I am presenting you his “notorious” assignment. And those who say they did not fell in love with his words, please… you can’t fool me. This is what means to love your job and really care for your students:

1. Sometimes, in the morning, go take a walk along the seashore in solitude: look at the way sunlight is reflected on the water and think about the things you love the most in your life; be happy.
2. Try to use some of the new words we learned together this year: the more things you manage to say, the more things you’ll manage to think; and the more things you think, the freer you’ll be.
3. Read as much as you possibly can. But not because you have to. Read because summers inspire adventures and dreams, and when you read you’ll feel like swallows in flight. Read because it’s the best form of rebellion you have (for advice on what to read, come see me).
4. Avoid things, situations and people who make you feel negative or empty: seek out stimulating situations and the companionship of friends who enrich you, who understand you and appreciate you for who you are.
5. If you feel sad or afraid, don’t worry: summer, like every marvelous thing in life, can throw the soul into confusion. Try keeping a diary as a way to talk about how you feel (in September, if you’d like, we’ll read it together).
6. Dance, shamelessly. On a dance floor near your house, or alone in your room. Summer is dance, and it’s silly not to take part.
7. At least once, watch the sunrise. Stay silent and breathe. Close your eyes, be thankful.
8. Play a lot of sports.
9. If you meet someone you find enchanting, tell him or her as sincerely and gracefully as you can. It doesn’t matter if she or he doesn’t understand. If they don’t, she or he wasn’t meant to be; otherwise, summer 2015 will be a golden time together (if this doesn’t work out, go back to point number 8).
10. Review your notes from our class: Compare the things we read and learned to the things that happen to you.
11. Be as happy as sunlight, as untamable as the sea.
12. Don’t swear. Always be well-mannered and kind.
13. Watch films with heartbreaking dialogue (in English if you can), in order to improve your language skills and your ability to dream. Don’t let the movie end with the final scenes: live it again while you’re applying it in the  experiences from your summer.
14. In sparkling sunlight or hot summer nights, dream about how your life could and should be. During the summer, always do everything you can to avoid giving up, and everything you can to pursue your dream.
15. Be good.
Scenes from "Magical Afternoon",  Cata's project, where theater and philosophy collide together in a lecture-show format

Започнах този блог като нещо фриволно и дълго време се старах да го поддържам лек и безгрижен, не исках нито да фокусирам върху това което правя нито към самата себе си. Днес обаче аз, Лина Григорова, професор в малък държавен колеж в столицата на блуса, искам да ви обърна внимание на нещо специфично от живота който водя. Поводът е един италиански учител: Чезаре Ката от малко градче на брега на Адриатика, който даде на учениците си вдъхновяваща домашна работа за лятото от 15 точки и я публикува във Фейсбук, с което бързо взриви интернет пространството.
Аз няма да хваля Чезаре, а по-скоро бих искала да му благодаря, че ни припомни следното: да си учител не е професия, а призвание, състояние на ума и преди всичко радост.  Да си преподавател в Америка не е лесно, особено с корпоративната политика която оказва толкова силно влияние, че често засенчва и опорочава образователния процес. Най-често това се проявява чрез тенденциите да се разглезват и поглупяват студентите, като се изисква все по-малко знание и се ограничава броя на книгите които им даваме да четат, а дори и да им се предоствят конспектирани материали по учебниците за да не им се налага дори да четат пълния текст или направо се публикуват лекциите в интернет за да се спести воденето на записки и се игнорира напълно езика  като основно изразно средство. Нима не е ужасно! Това възпитава едно общество от вечно незадоволени клиенти, с претенции за даденост, което е много опасно. Доста колеги спазват тази мода, което ме прави много самотна.
За мен като европеец, спонтанна и емоционална личност от топлосърдечна нация, това и други ежедневни премеждия ме карат непрекъснато да се чувствам като чуждоземец (не имигрант, a пришълец от космоса), направо марсианец. Макар че аз съм тази която има чувството че съм на Марс.  
Трябва да призная, че има моменти  в които просто не издържам, стягам си багажа и отивам в Европа при приятели да изпусна малко пара и да се презаредя, а когато страстите от бушуващото в мен негодувание се успокоят, се връщам, защото зная че имам работа за вършене. Всеки има защо да протестира срещу системата, понеже идеална няма. Въпросът е какво правим по въпроса?  Ако не сте гледали Сидни Поатие във филма "На учителя, с любов", горещо ви го препоръчвам. Нашите студенти са прекрасни всеки по своему, но красотата от милосърдието и добротата, жаждата за знание и порива да надскочиш себе си трябва да бъдат вдъхновени и оформени именно от нас. Това което Чезаре направи е да покаже на такива като мен, че не сме сами в тази си мисия. Има и други блуждаещи светлинки в нощта, трябва само да се взираме по внимателно и ще ги открием наблизо, на другия бряг на езерото или дори отвъд океана, но са там. Това което можем да направим е да се опитаме да засилим пламъчето в себе си, за да дадем сигнал на останаллите че ни има, да се свържем и така да осветлим пътя по-добре ... за да може нашите възпитаници да го следват и изпълнят съдбата си- да ни надминат.
Прекарала съм изключително много време и съм посетила най-добрите си години в услуга на други около мен, напрекъснато напомнящо ми се от роднини и близки за моите задължения, според тях. Макар и много от това да ме оформило като личност напълно естествено е да съжалявам и аз като всеки човек за пропуснати възможности, пропилени усилия, изгубени години и напразни емоции. Едно нещо обаче не съжалявам а именно времето в услуга на следващото поколение. Това наистина ме е обогатило много.
Съвсем наскоро се свързах с Чезаре и за моя голяма изненада и радост той ми отговори почти веднага. Сега мога с гордост да го нарека свой виртуален приятел и нямам търпение да работим заедно по следващия проект, а един ден да се срещнем наживо. Междувременно ви публикувам прословутото домашно на учителя. А тези от вас които кажат че не са се влюбили в неговите думи.... моля, моля... не можете да ме заблудите. Това означава да обичаш работата си и наистина да те е грижа за своите ученици:

1. Разхождайте се сутрин по брега на морето в пълно уединение, гледайте слънчевите отблясъци във водата и мислете за това, което ви прави щастливи.
2. Старайте се да използвате новите думи, които научихме през тази учебна година. Колкото повече можете да кажете, толкова по-интересно ще можете да мислите. А колкото повече мисли имате, толкова по-свободни ще бъдете.
3. Четете! Много, колкото се може повече. Но не защото сте длъжни да го правите. Четете, защото лятото вдъхновява за мечти и приключения, а четенето е като полет. Четете, защото това е най-добрата форма на бунт. (за съвети, какво точно да четете, се обърнете към мен).
4. Избягвайте всичко, което ви носи негативи и усещане за празнота (вещи, ситуации, хора). Търсете вдъхновение и приятели, които ви обогатяват, които ви разбират и ценят такива, каквито сте.
5. Ако чувствате тъга и страх, не се бойте: лятото, както всяко друго прекрасно нещо в живота, може да предизвика смут в душага. Водете дневник, описвайте как се чувствате (а през септември, ако искате, можем да прочетем това заедно).
6. Танцувайте без да се притеснявайте. Танцувайте навсякъде, където ви се прииска: на сцена, на дансниг, на полето, в стаята си. Лятото е танц, жалко е да не участваш в него.
7. Поне веднъж посрещнете изгрева. Стойте в пълна тишина и дишайте дълбоко. Затворете очи и почувствайте благодарност.
8. Спортувайте много.
9. Ако срещнете някой, който много сте харесали, кажете му го красиво и убедително. Не се бойте, че може да останете неразбрани. Ако не се получи – значи, не е било писано, а ако ви разберат и отвърнат с взаимност, то ще прекарате заедно лятото и това ще е златно време (В случай на неуспех, прочетете отново точка 8).
10. Прегледайте записките си от нашите уроци: сравнете всичко, за което сме чели през годината с това, което се случва в живота ви.
11. Бъдете щастливи като слънчевата светлина и волни и свободни като морето.
12. Моля, не ругайте. Бъдете добри и вежливи.
13. Гледайте качествени филми с дълбоко емоционални диалози (по възможност, на английски), за да упражнявате своя английски и едновременно с това да развивате способността си да чувствате и мечтаете. Нека филмът не свършва за вас с финалните кадри, преживявавйте го отново и отново, включете го в опита си от това лято.
14. В искрящите от слънчеви лъчи сутрини и горешите летни вечери мечтайте за това какъв може и трябва да бъде животът. Направете всичко, което зависи от вас никога да не се предавате по пътя към мечтите си.
15. Бъдете добри.
кадри от "Магични следобеди",  Чезаре обединява театър и философия под формата на лекция-спектакъл, на плажа на Порто Сан Джорджио

Kiedy zaczełam ten blog to był frywolny impuls i starałam się zachować lekki i beztroski jego charakter. Przez długi czas unikalam wskazywania na to, co robię i kim jestem. Dzisiaj, Lina Grigorova, profesor collegu w stolicy bluesa, chce wyeksponowac was na burze piaskowa, jaka jest moje życie zawodowe. Okazją jest inspirujące letnie zadanie domowe nadane przez Cesare Cata, nauczyciela w małym miasteczku, nad Morzem Adriatyckim, w północno-wschodniej części Włoch, które szybko stalo sie popularne na całym świecie.
Nie mam zamiaru schlebiać Cesare lecz jedynie podziękować mu za przypomnienie nam, że być nauczycielem nie jest zawodem - to powołanie, stan umysłu, a przede wszystkim radość. Nie jest łatwo być wychowawcą w Ameryce, ze wszystkimi zaangażowanymi w politykę korporacji, które często usunęły w cień i wypaczaja proces edukacyjny. Istnieją tendencje rozpieszczania i oglupiania naszych studentów, strategie, aby dawać do nauki przewodniki i streszczenia, żeby nie trzeba bylo czytac całego tekstu w książkach, a nawet opublikowane sa wykłady on-line, więc nie ma potrzeby aby robić notatki i całkowicie ignorując rolę języka jako głównego narzędzia ekspresji, ogólnie wymagac mniej wiedzy i dawac mniej do przeczytania. Czy to nie jest straszne ?! Najgorsze jest to, że tworzy to społeczność ciągle niezadowolonych i rozpieszczonych "klientów" ktorym ciagle cos sie nalezy. To jest tak niebezpieczne! Mam wielu kolegów w pracy, którzy się tego trendu trzymaja, co czyni mnie bardzo osamotniona. Dla mnie, Europejki, spontanicznej i emocjonalnej osoby z serdecznego narodu, codzienne spotkania z tym zjawiskiem nieustannie przypominają mi, że jestem cudzoziemka (nie imigrantka, ale istota z kosmosu), nawet  Marsjanka. Mimo to,  ja czuję się jak czlowiek na Marsie.
Muszę szczerze przyznać, że są chwile, kiedy nie moge trzymać tego dluzej-  wtedy pakuje swoje rzeczy i wyjezdzam do Europy, do przyjaciół, odetchnac trochę, naladowac sie pozytywnie i kiedy burza mojego niezadowolenia sie uspokaja, zawsze wracam, bo wiem, że mam misje do zrobienia. Każdy ma powód do buntu przeciwko systemowi, bo nie ma idealnego. Chodzi o to, co tak naprawdę robimy zeby to naprawic? Widzieliscie Sidney Poitier w „Do nauczycielaz milosci”? Jeśli nie, gorąco polecam Wam to zrobić, jeśli tak, proszę obejrzeć to jeszcze raz! Nasi studenci są wspaniali, każdy w sposób wyjątkowy, ale piękno dobroci, głód wiedzy i dążenie do przescigniecia swoich mozliwosci musi byc inspirowane i wspierane przez nas. Co zrobil Pan Cata: dal ludziom takim jak ja znac, że nie jesteśmy sami w tej misji. Istnieją inne światła w nocy, po prostu trzeba szukać ciężej i zobaczymy je w pobliżu lub po drugiej stronie jeziora, a nawet za oceanem. Co możemy zrobić, to sprawić, by nasz wewnętrzny płomień świecil mocniej, możemy innym dac znac ze tu jestesmy, nawet podłączyć sie by świecić jaśniej i oświetlić drogę dla tych młodych, aby przejść dalej i w końcu spełnić swoje przeznaczenie prześcignąć nas samych.

W moim życiu do tej pory spędziłam dużo czasu i poświęciłam moje najlepsze lata w służbie innym, stale ludzie z najblizszego otoczenia przypominali mi co jest moimi obowiązkami wedlug nich. Pomimo ze to  uksztautowalo moja osobwość, naturalnie jak każdego człowieka, żałuje straconych szans, straconych starań, lat i zbędnych emocji. Jest jedna rzecz, ktorej nie żałuję, a to jest mój czas spędzony w służbie nowej generacji. To jest coś, co na pewno mnie wzbogaciło.
Skontaktowalam sie z Cesare niedawno bo zaintrygowana bylam osoba, która napisała te słowa. Ku mojemu zdziwieniu i radości, odpowiedział dość szybko. Teraz mogę z dumą nazwac jego mój wirtualny przyjaciel i nie mogę się doczekać, aby pracować nad nowym projektem razem, może nawet spotkać się z nim kiedys osobiście. Tymczasem przedstawiam wam jego oslawione zadanie. A ci, którzy mówią, że nie zakochali się w jego słowach, proszę bardzo... nie możecie mnie oszukać. To jest to, co znaczy kochać swoją pracę i troszczyc się o swoich uczniów:
1. Czasem rano,
pójdźcie pospacerować brzegiem morza w całkowitej samotności; popatrzcie jak w wodzie odbija się słońce i myśląc o najbardziej uwielbianych rzeczach na świecie; czujcie się szczęśliwi.
2. Postarajcie się używać nowych sformułowań, jakich nauczyliście się w tym roku; im więcej możecie powiedzieć, im więcej pomyśleć, tym bardziej jesteście wolni.

3. Czytajcie najwiecej tyle ile to możliwe. Ale nie dlatego, że musicie. Czytajcie, ponieważ lato inspiruje przygody i marzenia, a kiedy czytacie będziecie sie czuć jak jaskółki w locie. Czytajcie, bo to najlepsza forma buntu jaki macie macie (porady na temat tego co czytać, skontaktujcie sie ze mna, przyjdźcie do mnie).

4. Unikajcie wszystkich rzeczy, sytuacji i osób, którzy wywołują negatywne uczucia lub pustkę: poszukujcie stymulujące sytuacje i towarzystwo przyjaciół, którzy cię wzbogacaja, którzy rozumieją i dziękuja Ci za to, kim jesteś.
Jeśli czujecie się smutni lub przestraszeni, nie martwcie się; lato, jak wszystkie wspaniałe rzeczy, wywołuje zamęt w duszy. Spróbujcie prowadzić dziennik, by opisać swój stan ducha, we wrześniu - jeśli będziecie mieli ochotę - poczytamy razem.

6. Tanczcie, bezwstydnie. Na parkiecie w pobliżu swojego domu, lub samotnie w swoim pokoju. Lato jest tancem, a to jest głupie by nie brać w nim udziału.
7. Co najmniej raz, zobaczcie wschód słońca. Stojcie w milczeniu i oddychajcie. Zamknijcie oczy, badzcie wdzięczni za wszystko.
8. Uprawiajcie dużo sportu.
9. Jeśli spotkacie kogoś inspirującego, powiedz mu to, szczerze i z gracja. Nie ma znaczenia, jeśli on lub ona nie rozumie. Jeśli tego nie zrozumia, nie bylo to przeznaczone; jesli zrozumieja, lato będzie to złoty czas razem (jeśli to się nie uda, wróć do punktu numer 8).

10. Przeglądajcie notatki z naszej klasy: Porównajcie rzeczy ktore czytaliscie i sie nauczyliscie z tymi które wam sie zdarzyly.
Bądźcie weseli jak słońce, nieposkromieni jak morze
12. Nie przysięgajcie. Zawsze dobrze sie zachowujcie i  badzcie uprzejmi.
13. Oglądajcie intelektualne filmy (w języku angielskim, jeśli możecie), tak by poprawić swoje umiejętności językowe oraz wiecej marzyc. Nie pozwólcie by film kończyl się na ostatnich scenach: przeżyjcie go ponownie, gdy zaadoptujecie go do doswiadczen z wakacji.
14. W blasku slonca lub w gorące letnie noce, marzcie o tym, jak życie może i powinno wygladac. Latem zawsze robcie wszystko, aby nie poddawac się i wszystko co możliwe aby realizować swoje marzenia.
15. Bądźcie dobrzy.
"Magiczny popolodniu", nowy projekt Pan Cata, gdzie folozofia i teatr sie spotykaja w formie lekcja-spektaklu

text: Lina Grigorova // Cesare Catà
images:  Magical Afternoon