When
I started this blog it was a frivolous impulse and I’ve tried to keep it light
and carefree. For a long time I have been avoiding pointing the attention
towards what I do or who I am. Today I want to bring out something from my professional life. The
occasion is an inspirational summer homework list assigned by Cesare Catà, a teacher
in a small town, by the Adriatic Sea in Central Italy, which is
currently going viral.
I
am not going to flatter Cesare but merely thank him for reminding those of us, who have forgotten that to be
a teacher is not a an occupation- it is a calling, a state of mind and most
of all, a joy. It is not easy to practice that profession in America, with all the corporate
politics involved, which often overshadow and pervert the educational process. There
are tendencies of spoiling and dumbing down our students, strategies to give
out study guides so they don’t have to read the whole text in the books or even
publish lectures online so they don’t need to take notes and completely
ignoring the role of language as a main tool of expression, in general
requiring less to know and giving out way too little to read. Isn’t that
horrible?! Worst of all it creates a community of constantly disgruntled “customers”
with a very strong sense of entitlement. That is so dangerous! There are a lot of
colleagues who follow that trend, which makes me very lonely. For me, an
European, a spontaneous and emotional person from a warmhearted nation,
that and other daily encounters remind me constantly that I
am an alien (not an immigrant, but a creature from out of space), a
Martian. Even though I feel like I am the one on Mars.
I
have to honestly admit there are times when I can't hold it any longer- I pack
my things and leave to Europe, stay with friends, blow off some steam,
recharge and when the storm of my discontent calms down, I always come back
because I know I have a job to do. Everyone has a reason to rebel against the
system, for there is no perfect one. The point is what do we really do about it? Have
you seen Sidney Poitier in To Sir With Love? If Not, I strongly recommend you
to do so, If Yes, please watch it again! Our students are wonderful each in an
unique way, but the beauty of kindness, the thirst for knowledge and the strive
to out-jump oneself need to be inspired and fostered by us. What Cesare did is:
he let people like me know we are not alone in that mission. There are other
lights in the night, we just have to look harder and we will see them
nearby or on the other side of the lake, or even across the ocean. What we can
do is make our inner flame glow stronger, so we can let the others know we
are here, even to connect so we can shine brighter and light the way for the
young ones to go on and eventually fulfill their destiny to surpass us.
In
my life so far I have spent a lot of time and dedicated my best years in
service of others, constantly reminded from my closest ones about my
obligations, according to them. Even though a lot of that shaped my
personality, naturally as every human, I mourn for the missed opportunities,
misplaced endeavors, lost years and redundant emotions. There is one thing,
however, I do not regret and that is my time spent in service of the next
generation. That is something that has definitely enriched me.
I
have reached out to Cesare recently, because I was intrigued by the person who
wrote those words. I am sure there is more where that came from and to my surprise and delight
he responded quite promptly. Now I can proudly call him my virtual friend and
can’t wait to work on a new project together, maybe even meet him in person one
day. In the meantime I am presenting you his “notorious” assignment. And those
who say they did not fell in love with his words, please… you can’t fool me. This
is what means to love your job and really care for your students:
1.
Sometimes, in the morning, go take a walk along the seashore in solitude: look at the way sunlight is reflected on the water and
think about the things you love the most in your life; be happy.
2.
Try to use some of the new words we learned together this year: the more things you manage to say, the more things you’ll
manage to think; and the more things you think, the freer you’ll be.
3.
Read as much as you possibly can.
But not because you have to. Read because summers inspire adventures and
dreams, and when you read you’ll feel like swallows in flight. Read because
it’s the best form of rebellion you have (for advice on what to read, come see
me).
4.
Avoid things, situations and people who make you feel negative or empty: seek out stimulating situations and the companionship of
friends who enrich you, who understand you and appreciate you for who you are.
5.
If you feel sad or afraid, don’t worry:
summer, like every marvelous thing in life, can throw the soul into confusion.
Try keeping a diary as a way to talk about how you feel (in September, if you’d
like, we’ll read it together).
6.
Dance, shamelessly. On a dance floor near your house,
or alone in your room. Summer is dance, and it’s silly not to take part.
7.
At least once, watch the sunrise.
Stay silent and breathe. Close your eyes, be thankful.
8.
Play a lot of sports.
9.
If you meet someone you find enchanting,
tell him or her as sincerely and gracefully as you can. It doesn’t matter if
she or he doesn’t understand. If they don’t, she or he wasn’t meant to be;
otherwise, summer 2015 will be a golden time together (if this doesn’t work
out, go back to point number 8).
10.
Review your notes from our class:
Compare the things we read and learned to the things that happen to you.
11.
Be as happy as sunlight, as
untamable as the sea.
12.
Don’t swear. Always be well-mannered and kind.
13.
Watch films with heartbreaking dialogue
(in English if you can), in order to improve your language skills and your
ability to dream. Don’t let the movie end with the final scenes: live it again
while you’re applying it in the experiences from your summer.
14.
In sparkling sunlight or hot summer nights,
dream about how your life could and should be. During the summer, always do
everything you can to avoid giving up, and everything you can to pursue your
dream.
15.
Be good.
 |
| Scenes from "Magical Afternoon", Cata's project, where theater and philosophy collide together in a lecture-show format |
Започнах
този блог като нещо фриволно и дълго време се старах да го поддържам лек и безгрижен, не исках нито да фокусирам върху това което правя нито към
самата себе си. Днес обаче искам да ви обърна внимание на нещо специфично. Поводът е един италиански учител: Чезаре Ката от малко градче на брега
на Адриатика, който даде на учениците си
вдъхновяваща домашна работа за лятото от 15 точки и я публикува във Фейсбук, с
което бързо взриви интернет пространството.
Аз
няма да хваля Чезаре, а по-скоро бих искала да му благодаря, че ни
припомни следното: да си учител не е професия, а призвание, състояние на ума и
преди всичко радост. Да си преподавател в Америка не е лесно, особено с
корпоративната политика която оказва толкова силно влияние, че често засенчва и
опорочава образователния процес. Най-често това се проявява чрез тенденциите да
се разглезват и поглупяват студентите, като се изисква все по-малко знание и се ограничава броя на книгите които им даваме да четат, а дори и да
им се предоствят конспектирани материали по учебниците за да не им се налага дори да
четат пълния текст или направо се публикуват лекциите в интернет
за да се спести воденето на записки и се игнорира напълно езика като
основно изразно средство. Нима не е ужасно! Това възпитава едно общество от
вечно незадоволени клиенти, с претенции за даденост, което е много опасно.
Доста колеги спазват тази мода, което ме прави много самотна.
За
мен като европеец, спонтанна и емоционална личност от топлосърдечна нация, това
и други ежедневни премеждия ме карат непрекъснато да се чувствам като
чуждоземец (не имигрант, a пришълец от космоса), направо марсианец. Макар че аз
съм тази която има чувството че съм на Марс.
Трябва да призная, че има
моменти в които просто не издържам, стягам си багажа и отивам в Европа при
приятели да изпусна малко пара и да се презаредя, а когато страстите от
бушуващото в мен негодувание се успокоят, се връщам, защото зная че имам
работа за вършене. Всеки има защо да протестира
срещу системата, понеже идеална няма. Въпросът е какво правим по въпроса?
Ако не сте гледали Сидни Поатие във филма "На учителя, с любов", горещо ви го препоръчвам. Нашите студенти са прекрасни всеки по своему, но красотата от милосърдието и
добротата, жаждата за знание и порива да надскочиш себе си трябва да бъдат
вдъхновени и оформени именно от нас. Това което Чезаре направи е да покаже на
такива като мен, че не сме сами в тази си мисия. Има и други блуждаещи
светлинки в нощта, трябва само да се взираме по внимателно и ще ги открием
наблизо, на другия бряг на езерото или дори отвъд океана, но са там. Това което
можем да направим е да се опитаме да засилим пламъчето в себе си, за да дадем
сигнал на останаллите че ни има, да се свържем и така да осветлим пътя по-добре
... за да може нашите възпитаници да го следват и изпълнят съдбата си- да ни
надминат.
Прекарала
съм изключително много време и съм посетила най-добрите си години в услуга на
други около мен, напрекъснато напомнящо ми се от роднини и близки за моите
задължения, според тях. Макар и много от това да ме оформило като личност
напълно естествено е да съжалявам и аз като всеки човек за пропуснати
възможности, пропилени усилия, изгубени години и напразни емоции. Едно нещо
обаче не съжалявам а именно времето в услуга на следващото поколение. Това
наистина ме е обогатило много.
Съвсем наскоро се свързах с Чезаре и за моя голяма
изненада и радост той ми отговори почти веднага. Сега мога с гордост да го
нарека свой виртуален приятел и нямам търпение да работим заедно по следващия
проект, а един ден да се срещнем наживо. Междувременно ви публикувам прословутото домашно на учителя. А тези от вас които кажат че не са се
влюбили в неговите думи.... моля, моля... не можете да ме заблудите. Това означава да обичаш работата си и наистина да те е грижа
за своите ученици:
1.
Разхождайте се сутрин по брега на морето
в пълно уединение, гледайте слънчевите
отблясъци във водата и мислете за това, което ви
прави щастливи.
2. Старайте се да използвате новите
думи, които научихме през тази учебна година. Колкото повече можете да
кажете, толкова по-интересно ще можете да мислите. А колкото повече мисли
имате, толкова по-свободни ще бъдете.
3.
Четете! Много, колкото се може повече.
Но не защото сте длъжни да го правите. Четете, защото лятото вдъхновява
за мечти и приключения, а четенето е като полет. Четете, защото това е
най-добрата форма на бунт. (за съвети, какво точно да четете, се обърнете
към мен).
4.
Избягвайте всичко, което ви носи негативи
и усещане за празнота (вещи, ситуации, хора). Търсете вдъхновение
и приятели, които ви обогатяват, които ви разбират и ценят такива, каквито
сте.
5.
Ако чувствате тъга и страх, не
се бойте: лятото, както всяко друго прекрасно нещо в живота, може
да предизвика смут в душага. Водете дневник, описвайте как се чувствате (а
през септември, ако искате, можем да прочетем
това заедно).
6.
Танцувайте без да се притеснявайте. Танцувайте навсякъде, където ви се прииска: на
сцена, на дансниг, на полето, в стаята си. Лятото е танц, жалко
е да не участваш в него.
7.
Поне веднъж посрещнете изгрева.
Стойте в пълна тишина и дишайте дълбоко. Затворете очи и почувствайте
благодарност.
8.
Спортувайте много.
9.
Ако срещнете някой, който много сте харесали, кажете му
го красиво и убедително. Не се бойте, че може да останете
неразбрани. Ако не се получи – значи, не е било писано, а ако ви разберат и
отвърнат с взаимност, то ще прекарате заедно лятото и това ще е златно
време (В случай на неуспех, прочетете отново точка 8).
10.
Прегледайте записките си от нашите
уроци: сравнете всичко, за което сме чели през годината с това, което се случва
в живота ви.
11.
Бъдете щастливи като слънчевата светлина и волни и
свободни като морето.
12.
Моля, не ругайте. Бъдете
добри и вежливи.
13.
Гледайте качествени филми с дълбоко
емоционални диалози (по възможност, на английски), за да упражнявате своя
английски и едновременно с това да развивате способността си да чувствате и
мечтаете. Нека филмът не свършва за вас с финалните кадри,
преживявавйте го отново и отново, включете го в опита си от това лято.
14. В искрящите
от слънчеви лъчи сутрини и горешите летни вечери мечтайте за това какъв може и
трябва да бъде животът. Направете всичко, което зависи от вас никога да не се
предавате по пътя към мечтите си.
15.
Бъдете добри.
 |
| кадри от "Магични следобеди", Чезаре обединява театър и философия под
формата на лекция-спектакъл, на плажа на Порто Сан Джорджио |
 |
| "Magiczny popolodniu", nowy projekt Pan Cata, gdzie folozofia i teatr sie spotykaja w formie lekcja-spektaklu |
